РЕПРОДУКЦИИ НА КАРТИНИ Карамфил, лилия, лилия, роза (1885)

Джон Сингър Сарджънт (1856 - 1925) Американски художник, роден във Флоренция, от родители американци. Прекарва по-голямата част от живота си в Европа. Сарджънт е технически най-брилянтният портретен художник на Америка. Работите му оказват дълбоко влияние върху неговото поколение. Най-известният портретист на своето време, на върха на славата си, той се посвещава изцяло на пейзажна живопис, акварели и стенописи. Някои от най-големите постижения на Сарджънт са в акварела. Тези произведения са прозрачни, светещи и брилянтно изпълнени. През 1916 г. той изпълнява стенописи за ротондата на Музея за изящни изкуства, Бостън. След ранен период на реализъм, преминава през импресионистична фаза. Невероятно продуктивен, нарисувал е над 900 масла и повече от 2000 акварела, заедно с безброй скици-портрети с въглен и множество рисунки с молив.

Карамфил, лилия, лилия, роза (1885) Картината изобразява две малки деца, облечени в бяло, които палят хартиени фенери, докато денят преминава в вечер. Tе са в градина, осеяна с розови рози, акценти от жълти карамфили и високи бели лилии зад тях. Картината е доминирана от зелена растителност, без хоризонт или друга хоризонтална линия, която да създава усещане за дълбочина. Зрителят сякаш е на едно ниво с децата, но и гледа отвисоко към тях. Творбата е композирана  в английска градина във Фарнъм Хаус на Бродуей в Котсуолдс, където художника  прекарва лятото на 1885 г. Сарджънт също се вдъхновява от фенерите, които вижда да висят сред дървета и лилии, докато се разхожда с лодка по река Темза. Той иска да улови точното ниво на светлина привечер, затова рисува картината на пленер – на открито и в импресионистичен стил. Всеки ден от септември до ноември 1885, рисува в няколкото минути, когато светлината е перфектна, придавайки на картината цялостния лилав оттенък на вечерта. Сарджънт възобновява рисуването си през следващото лято в новия дом на Франсис Дейвис Милет наблизо на Бродуей и най-накрая завършва картината до края на октомври 1886 г. Творбата получава смесени реакции на лятната изложба на Кралската академия през 1887 г., като някои критикуват неговия „франкофонски“ стил. Въпреки това, има и много похвали и сър Фредерик Лейтън, президент на Кралската академия, насърчава галерия Тейт да закупи картината по-късно същата година. Това е първата творба на Сарджънт, придобита от публичен музей. Картината остава част от колекцията на Тейт и е изложена в Тейт Британ.